Павел Митков: Мостът между сетивата е своеобразен мост между душите
Да рисуваш без никога да не си виждал цветовете. Да докосваш платното без никога да можеш да видиш какво си нарисувал, но да усещаш картината с всеки допир на твоите пръсти..
Това се случи в проекта “Мост между световете” реализиран съвместно между художникът Павел Митков и Асоциация на децата в неравностойно положение.
Изкуството се превърна в мост между участниците - зрящи, незрящи и лишени от слух хора, за да покаже, че при него граници няма.
Проектът разчупи всички приети схващания, рамки и даде емоция на незрящите деца, които твориха заедно с художника Павел Митков повече от 2 часа в Националния център за рехабилитация на слепите в град Пловдив.
Проектът “Мост между сетивата” и идеята за него се ражда след изложба на Павел Митков, в която той показва 13 картини създадени без участието на зрението. Тогава този т.нар експеримент на художника е оценен високо в чужбина, поради неговата иновативност и усещането, което излъчват картините създадени в пълен мрак.
Това дава вдъхновението проектът да има своето продължение и да бъде от полза на хората с увредено зрение. Ели Тодорова от АРДУС - Асоциация на родителите на деца с увреден слух прегръщат идеята и заедно с Павел Митков я реализират под мотото “Мост между сетивата”.
Павел Митков разказа за участието си в проекта:
Този тип картини се създават само с усещания, движения и емоция, която вкарваш в платното, без да знаеш какви бои използваш и какво се случва в процеса на рисуване, а единствено работиш с усещанията. Мисълта в тези картини напълно отсъства. Не мислиш, кое как се получава, кое да коригираш, как да бъде, къде да бъде. Силното е в това, че то просто е първично, излято, дадено и до голяма степен има усещане за участие на някакво божие творение, защото самият ти участваш много по-малко, невиждайки. Затова и решихме да организираме това рисуване за децата с увредено зрение, за да видим те как ще възприемат рисуването чрез своите силно развити останали сетива.
Дадохме името “Мост между сетивата”, защото в проектът се включиха и деца с увреден слух, които също рисуваха със затворени очи, но след това разказаха на незрящите какво са нарисували. Така очите на хората с увреден слух служеха като очи на хората с увредено зрение, а ушите на незрящите хора, бяха ушите на хората с увреден слух - един своеобразен Мост между сетивата.
Преживяването е толкова силно, че създава една специална атмосфера на съпреживяване и обмен. Това, което е видимо за всички е огромната енергия в децата, която стои спотаена и чака да бъде освободена и отработена. А какво по-добро средство от изкуството, което избухва на платното.
Целият смисъл на изкуството е да вкараш огромно количество енергия в него, а тези хора го притежаваха и картините се получиха невероятно въздействащи и силни. Проектът Мост между сетивата е и своеобразен мост между душите, защото именно сетивата са сензорите на душата.
